Владимир Бичев е роден в София, където и до днес живее. Обича да пътува около света още от дете. Живял е три години в Анкара (Турция) и също толкова години в Мароко (Рабат). Освен изброените, е бил и в САЩ, Канада и голяма част от държавите в Европа. Също така, пътува много из България, възхищавайки се на красотата на родината ни.
От колко години фотографията е част от живота Ви?
Фотографията се превърна в част от живота ми преди около 7 години. Всичко започна с една лентова Praktica, с която снимах предимно по улиците на София. От тогава ме плени магията на фотографията и начина, по който можеш да покажеш света чрез своите снимки.
Обиколили сте много кътчета от Земята – Турция, Мароко, САЩ…Какви емоции Ви носят пътуванията?
Всяко едни пътуване извън България за мен е шанс да видя един друг свят, една друга култура. Хората и начинът на живот са толкова различни – от Турция през Европа до САЩ и Канада. Дори в рамките на една държава в отделните градове разликите са много големи. Например Торонто – един забързан бизнес град, подобен на Ню Йорк със своите небостъргачи и от другата страна е Монреал, който е град, много подобен на европейските.
По тесни улици вечерно време можеш да видиш толкова много млади хора. Атмосферата е много различна. Дори езикът, който говорят, е различен. В Торонто говорят английски, а в Монреал всичко е на френски. Дори някои от хората, ако ги заговориш на английски, не те разбират…
Всяко едно пътуване ме зарежда с много положителни емоции и хубави чувства.
Само във фотографията ли намирате себе си като човек на изкуството?
Преди да започна сериозно да се занимавам с фотография, дълги години съм се занимавал с 3D анимация и дизайн. И всъщност още се занимавах с анимация, когато започнах да навлизам във фотографията. Бързо установих, че точно това е нещото, което ми носи най-голямо удоволствие и чрез нея мога най-добре да изразя себе си.
Какво е необходимо, за да бъдеш добър фотограф?
Според мен, за да бъдеш добър в каквото и да е, трябва да ти харесва това, което правиш и да го правиш с голямо желание. Оттам насетне всичко си идва от само себе си. При фотографията е необходимо и да можеш да виждаш света около себе си като през обектива на фотоапарата.Да видиш правилния ъгъл, от който да снимаш, за да има добра композиция на кадъра. Понякога е необходимо и много търпение, за да изчакаш светлината да падне под определен ъгъл… За да си добър фотограф, трябва да можеш да направиш така, че обикновените неща да изглеждат необикновено.
Знам, че скоро сте пътували до Кърджали, както и до други красиви български дестинации. Вдъхновява ли Ви красотата на родината ни?
България е невероятно красива. Природата ни е просто уникална, но за съжаление малко хора го оценяват и не знам докога ще имаме природа, на която да се любуваме. Всички знаем какво е положението по нашето Черно море. По-скоро в момента там няма природа, а само хотели. Дори и Синеморец вече е застроен. Проблем има и с нашите планини – незаконно изсичане на гори, строеж на ски писти и да не говорим за незаконния строеж на лифта при 7-те Рилски езера и плана за застрояване с хотели при езерата…
Когато бях в Аляска, определено бях впечатлен от красотата там. По време на едно от пътуванията ми до остров Кодияк се запознах с един австралиец. След като се заговорихме за тяхната природа и го попитах кое от местата му харесва повече и той ми каза: “Аляска, разбира се…” Усмихнах се и му казах да посети България. Смело мога да кажа, че има кътчета в България, които по нищо не отстъпват на величествената природа на Аляска.
Как протича един Ваш работен ден?
Всеки работен ден е различен. Зависи от това какво ще се снима. Ако съм на някое от моите пътувания, обикновено денят ми започва много рано сутринта (около 4 часа), за да мога да посрещна изгрева и продължава в цял ден ходене, каране и снимане. Което е чак до залез слънце. Вечерта задължително преглеждам какво съм снимал и правя планове за следващия ден. Понякога имам не повече от 3-4 часа сън. На другия ден съм като нов.
Ако правя фото сесия – времето се съобразява с модела. Обикновено гледам да е рано сутринта или преди залез слънце, защото тогава светлината е най-хубава.
Ако съм ангажиран да снимам някакво събитие, обикновено денят ми започва пак много рано и приключва късно.
Фотографията за Вас е работа или хоби?
Всичко започна като едно хоби, но в момента е повече работа отколкото хоби.
С кое се работи по-лесно – с красивите манекенки или с величествената природа?
За природата понякога ти е необходимо повече търпение отколкото когато снимаш някоя манекенка. На едно дърво не можеш да му кажеш да се премести, за да го огрее слънцето от другата страна, трябва да изчакаш слънцето да се премести. При работата с модели, зависи от това колко са добри самите те. Някой от тях просто знаят как да застанат и къде, без да си им казал и работата тече много гладко. При други просто отнема малко повече време.
Какво искате да предадете на зрителя чрез фотографиите си?
В повечето случай искам да накарам хората да пътуват повече и да опознаят нашата родина. Да видят, че и в България има красива природа. Аз лично, ако открия някое красиво място на снимка, ми се иска да отида там и да го видя с очите си.
Някой от снимките ми са по мрачни. Те показват живота в малките села. Гледките в повечето случаи са много тъжни, но мисля, че е хубаво зрителите да видят и тази страна на нещата. Особено тези от по-големите градове, които не са виждали как протича живота на хората в селата.
Кое определя стила Ви на фотограф?
Моят стил е насочен предимно към фотографията, която е свързана с пътувания. Дори някои от фото-сесиите съм ги провеждал в съчетание с пътуване до някое красиво място в България. Така съчетавам две от големите си страсти – фотография и пътуване. Предполагам, че именно страстта ми към пътуването ме определя като такъв тип фотограф.
Какви очаквания имате от новата година в професионален и личен план?
Всяка година се надявам следващата да е по-добра от предходната. Понякога е така, понякога не. В професионален план се надявам да успея да завърша проектите, по които работя в момента и да си отворя собствено фотографско студио. В личен план се надявам да мога да отида до някои дестинации извън България. За тази 2010 съм се спрял на Москва, Санкт Петербург, Копенхаген, Париж и Нова Зеландия.
Източник: сп. Public Republic