Чакащата баба
Накъде на пет часа път от София. Събуждам се от удобното си легло в центъра на София. Сутрин е. Отново ме очаква пътят. Ще ходя да се боря за правата на приемните родители в Силистра. Пак ще се налага да влизам в тежки разговори, да слушам за тъжни и провалени съдби и да търпя нахалството на социални работници, които виждат себе си като единствени господари на съдбата на децата и на приемните родители. Не ми е непознато. Сутрин, особено, когато пътувам, кафе не пия. От мързеливите съм – гледам да остана до последно в леглото и да стана във възможно най-късния час. Не е от най-хубавите ми навици, но засега не съм намерил по-добро решение. Затова хуквам към входа на кооперацията, където ме чака Влади. Влади ще го играе фотограф,…

